Да имах в миг очите на слепец,
до дъно в себе си да видя
изтръгваща вината в мен,
по тяхната пътека да премина.
И да не търся зримите посоки
от кулите наивност да се пазя
издигнати от чувства боси,
сама през себе си да газя....
И срещната в очите на отшелник,
душата си кристално да запазя.
и ударите в тежкия ми делник
с нескрито задоволство да погазя.
Ехидните усмивки аз погребвам,
кому са нужни в пътя ми житейски?
И мравчено в сърцето си подреждам
живеещите в мен блага библейски...
И всяка стъпка води към отричане
на всичко, в което вярва ми душата,
изстрадала поредното обичане....
вината си платила без остатък!!!!