Ти посрещал ли си сам изгрева?

Ти чувствал ли си болка?

А самота?

Търсил ли си пътя, посоката?

Намирал ли си само празнота?

Бил ли си до нещо близо,

но от теб да е далеч?

Докосвал ли си го в съня си само,

а друг да го докосва днес?

Така аз вчера бях до тебе,

Изградих те от копнежи, от мечти.

Но всяко мехурено балонче се пука

И най-красивите рози имат бодли!

На тях това им е прелеста,

А аз за тебе съм забавна игра.

Обаче за играчка вече съм голяма,

А ти си вечното дете....

Затуй аз вече няма да те търся.

Научих се да дишам без твоите лъжи.

А за теб?

Аз знам, че трудност ти не ще да срещнеш.

И вече спомен съм за твоето сърце.

Та ти никога не си обичал,

Само си желал.

Никога не си оставал сам,

Никога не си изпитвал жал.

Може би това те прави силен,

Но нищо вечно няма.

Един ден и ти ще се сблъскаш с голямата измама

От мен наречена „Мираж за двама"

И ще разбереш, че любовта е чувство което ощастливява

А играта- само наранява!