Отваряш хубавото в мен
да цъфне цвете
едно такова ситно жадно…
И с часове листата сякаш зреят,
трептят и се изпълват с цвят,
от всяка капчица,
от всяко настроение
избликва стих,
взрив в цветове,
а после бавно утаява,
като ръка, която е повела
ласка по косата ми,
като ръка, оставила следата си
от пръсти в нея...
Нахлува утро,
изведнъж,
връхлита като жажда,
разтваря гръд,
изсипва всичко
и после гали,
разлива се като вълна
на прилив,
облизала напуканите устни
на пясъка щастлив,
с крайбрежните си пръсти
се заравя в косите на скали
и страстно впива устни
за кратката целувка обич…
Текат през дланите ми
мигове действителност,
тиктака ми часовника
и плаши с отброяване...
Душата е постеля,
завивка е,
без дни и мигове
не може да заспи…
Не иска да е вечна,
тя само топли думи иска...
от съвършенството
в преставата за някого,
отварящ сънища
за моето очаквано докосване...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me