Отваряш хубавото в мен

да цъфне цвете

едно такова ситно жадно…
И с часове листата сякаш зреят,
трептят и се изпълват с цвят,
от всяка капчица, 
от всяко настроение
избликва стих,
взрив в цветове,
а после бавно утаява,
като ръка, която е повела 
ласка по косата ми,

като ръка, оставила следата си

от пръсти в нея...

Нахлува утро,
изведнъж,
връхлита като жажда,
разтваря гръд,
изсипва всичко
и после гали,
разлива се като вълна
на прилив,
облизала напуканите устни
на пясъка щастлив,
с крайбрежните си пръсти
се заравя в косите на скали
и страстно впива устни 
за кратката целувка обич…

Текат през дланите ми 

мигове действителност,
тиктака ми часовника
и плаши с отброяване...
Душата е постеля,
завивка е,
без дни и мигове
не може да заспи…
Не иска да е вечна,
тя само топли думи иска...
от съвършенството
в преставата за някого,

отварящ сънища

за моето очаквано докосване...