На капка мед прилича ми небето,

блестящо злато в юлски ден

със точици умора ми рисува

и ме целува с дъх червен.

Ръцете ми - криле на птица,

опърлени от летния пожар,

ала душата ми е зимно здрава

и жива е под летния загар.

Аз слабостта си днес на среща каних,

почаках дълго, тя пък не дойде,

прохладен извор блика недалече

и ми намокри старите криле.

И пак ще литна - силно и високо

в небето - златна капка мед,

от юлски дъжд погалено ми е лицето

с милувки сребърни безчет...