Навън студено е... И топлината ти ме плаши.
До мен си сякаш, а силуета ти в тъмнината се топи.
В сърцето ми се вкопчил... сякаш... толкова отдавна,
че всяка клетка моя за свобода крещи.

В теб някога открих безкрайна синевата
и сивото в окраските на всеки ден в дъга превърна.
И всеки миг бе смисъл нов,
и всяка среща с теб бе свята...
Навън студено е...
И аз не мога да те върна...