Дъх... И скреж...
Рисувани стъкла
на уморен от взиране прозорец.
Изнизващи се в чакане лета...
и зима с шепота на богомолец.
Дъх... И скреж...
Рисувани цветя
носиш ти... (отдръпва се пердето,
път да стори в нощната тъма)
Пораснало, завръща се момчето.
Дъх... И скреж...
Рисувано лице...
Мъж познат, а някак си далечен.
Протягам с болка двете си ръце
и с вярата, че този миг е вечен...
Дъх... И скреж...
Рисувана душа...
Защо на моята така прилича!?
Нежно ще се сгуша в теб сега...
Помниш ли? Отдавна те обичам...
От скреж те сътворих –
видение красиво,
но с дъх студен и ледено сърце...
Стопля ли те с длани мълчаливо,
Нещо толкова прекрасно...
Ще умре...
22*08*2008
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me