Какво по-хубаво от това
да вървиш в дъжда със дъщеря си,
да те облива лятната вода
(сякаш чай от луднала вода)
да се усещаш - мокра, дъхава и дива...

Сред налетите със вишни плод
за миг да спреш от сладост укротена,
с ръце да плеснеш, да се засмееш
на хората, разперили чадър,
уплашени от капките дъждовни
- забързани, подтичващи, тегловни...!

Спасени ли са? Или само аз съм възродена?
Защото какво по-хубаво от това
да си в уханен дъжд, с липа
и с нестихващия смях на дъщеря си!

20.06.1999г.