На този ден, по който днес тъгувам,

защото винаги е равносметка…

а тези мисли са дълбоки

и май оставят своите бразди

по челото, по скулите

на вече появилата се върху тях

преди минути

основна бръчка от поредна цифра,

за дарен от моите родители живот…

На този ден, по който днес тъгувам,

след равносметката за себе си,

аз тръгвам да пресмятам още някого…

22 години оттогава… 

днес не ми изглеждат малко, детето ми…

на теб, навярно, също…

И много няма да са, защото са години…

а те не могат да решават кой на колко е…

но сложени една до друга двете цифри,

са сложна връзка между нас,

като това, да проследяват поколение

и най-естествената,

като между дъщеря и майка…

На този ден, по който днес тъгувам,

ще се усмихна, за да срещна себе си,

за да приема радостта, че имам своя ден рожден,

с подарък винаги от теб за мен

и да намеря в себе си онези сили,

които са ми дали да те имам в този ден,

за да имаш ти за всичко сили,

за да сме заедно със силата на наште мисли…

Честит рожден ден, милата ми!!!...
Където и да си... Обичам те!