Писмо пратих на снахата вчера

за да ми купи хапчета от града,

че първо, тук не мога ги намеря

второ - в аптека не ща да се редя.

Отидох онзи ден, една опашка...

сякаш всеки в село се е разболял,

съседката и тя там, за болежка

от копане за кръста търся цяр.

Е поприказвахме си: за децата,

за внуците, за сорта и домати

и за градината ми - за цветята

какви са буйни и на цвят богати.

Тъкмо започнах да и обяснявам

за тайната на техния цъфтеж

дойде реда ми, чинно си заставам

и казвам "Моме, я да ми дадеш

противохапчета - опаковки три,

ама от онези, най-евтиния вид"

аптекарката пита ме "Какви?"

и гледа като извънземен индивид.

„Противо... абе за забременяване,

дето ги пият булките по-млади",

а тя "Ти бабо, към подмладяване

да не отиваш?" и кутийка вади.

„Една имам само, то в наше село

все стари хора, кой ще ги купува,

е щом ти трябват пий ги смело

и схема има, ако те интересува."

Как ли не, да пия, на моите години...

Платих, вземах си ги, ала за беда,

една не стига за всичките гергини...

Затова писах на снахата в града.

23.07.2008г

(цикъл "Похортували си баби млади")