когато късно вечер аз очи затворя
отпусна се в прегръдките на мрачния си дар
отдам се на желанията си... спра да се боря
в съзнанието ми се плъзва злият звяр

със стон и вик облян във пот се будя
как може аз... така... да съм направен
въпроси много... отговори... аз се чудя
защо го искам... и не мога да забравя

не мога да кажа аз кой ли не бях
от всички маски в ъгъла захвърлени
кога ли за последно аз плаках и се смях
как... тежък е... товара на крилете ми опърлени

не мога но трябва... горивото тъй кисело
за волята ми мрачна... зъби аз ще стискам
в клишетата затворен.. ах толкоз ми е писнало
ала така е... не мога означава че не искам

бе тъй отдавна... какво ли желая?
кога се питах аз последно... забравил съм вече
а на финала на правата за началото на края
спомена горчив за необятната наслада...
и той самия вече е далече

и слънцето с лъчи на отчаяние...
пак рано сутрин...лицето гали ми обречено...
за да се сблъскам с мен и всичките ми мрачни мании
и битка с мен... и същността ми отречена

стани... оцелей... заспи отново
дали не провалих се аз по пътя
как може всеки да го има на готово?
копнежа ми за свобода... отново мътен

Здравей и утро мое! Сега те приветствам
и днес твоя болезнен пъзел ще преборя
над бездната на Съдбата смъртно надвиснал
Докато дишам аз ще се изправям... неуморен