Къде е щастието, възпято от поетите,
Къде е любовта, от Бога ни изпратена,
Къде изчезнаха усмивките от детството,
Къде изчезна радостта в сърцата ни!

Да имаш всичко, същевременно и нищо,
Привидно щастие и мъка безнадеждна,
Да бъдеш някой, същевременно и никой,
Да имаш обич, ала твърде лицемерна!

Единствена утеха са мечтите,
Единственото щастие - надеждата,
Единствена упора - близките,
А всичко друго е изчезнало!

Един човек - не мислещ, не говорещ,
Една душа - дълбоко наранена,
Привидна външност - само за пред хората,
Да си от „щастие" обременена!