Тъй дълго вече чакам да се върнеш.

Да се върнеш пак при мен,

но всяко твое връщане при мен е за твоята утеха.

Аз мога да ти дам желаното спокойствие,

но кой на мен покой ще донесе?!

Завърнеш ли се - слушам за изстрадалата ти душа,

за твоето падение и радост.

Когато сам останеш и самотата ти те притисне

в тъмният ти ъгъл,

чак тогава аз намирам употреба в твоят ден.

Като кошче за душевни отпадъци на всеки втори-

и на мен не ми е леко!

Само аз ли мога да тая всичко в себе си?

Само аз ли питам: "Как си?"; "Как я караш?",

а мен кой ще ме попита?!

За какво плача?

За кого тъгувам, какво ме вълнува?

ТИ- за когото аз душата си бих на Дявола продала,

за да ги няма сълзите в твоите очи

и болката в сърцето - къде си?

Когато имам нужда от теб?!

Къде си ти, къде?