Затраква вагонно денят в коловоза,
обгърнат в пушилка гнетяща и сива,
в която на спирката цъфнала роза
загубва се цяла и в спомен се свива.

А тесните релси отвеждат в тунели,
подобни на дългите нощи през зима,
разцветка и жизненост всяка отнели
от белия свят с пъстрота живозрима.

Безмълвно обаче поредното \'днеска\',
унесло се в пътя, не ще ме извози!
Душата ми бурно ще святка и треска,
а ти замисли се ще чакаш ли рози...