Тихо се лее дъждът уморен,
върху коравата пръст зажадняла,
идва дъждът като странник смирен,
спомени носи за скръб и раздяла!
Тъжно ми става, когато вали,
плуват в душата ми облаци сиви,
а във сърцето от рани боли,
уж преболели, но все още живи!
Тъжна съм днес - и ще плача в дъжда,
тихичко после ще седна с тъгата,
в мократа вечер - със капки от жал
върху листа - като сълзи проляти!!