Ще можем ли някога аз и ти
да минем през твоя град по безлюдни улици,
да видим на изгряващото слънце първите лъчи
и как се отразява блясъка им в нашите коси?
Да усетим аромата на уханните цветя,
на безбройните дървета и свежата трева,
да вдишаме въздуха на новия ден,
изпълнен с щастие за теб и за мен?
И тогава да се скрием от времето и от света
и като два гълъба в плен на любовта
да се издигнем високо в небесата,
защото за нас няма място на земята?