По-тихо е... отколкото си мислех.
Не вярвах, че от разлъка толкова боли.
Мислите по теб, назад ме дърпат
и все надничам в спомени добри.
А всичко е така далечно. Някъде...
зад розовия хоризонт и бряг.
Сърцето ми прекръстено от черна мъка,
а гларуси... копнежа ми крадат.
За първи път, небето е далечно.
За първи път, вълните са без звук.
За първи път, слънцето не топли.
Лято е... но душата ми, скована е от студ.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me