* * *
Мъката си вплетох в пергамент,
от сЪлзите си думи наредих,
прибавих най - жестокия момент,
облякох го в прекрасен стих...
Подчертах със болка редовете,
за да звучат по - истинкси и... цели,
да давят с мириса на... цете,
раните във мен неоздравели...
Замесих аз терзания със вяра,
добавих най - изстрадания зов,
подписах твойта изневяра,
с едничката за мен любов...
Изпратих ти писмо от вопли,
и свих се в себе си по здрач,
очите ми - безкрайно топли
някога... Сега - бръснач!...
Уж чакам те все още да ми "пишеш",
да ми върнеш някой ред,
а в сърцето ми усещам те да дишаш
и с всеки ден съм, все по - блед...
Дори и да не кажеш дума,
аз срещнах те - до теб вървях,
вървях ме миг, из прашни друми...
Да!... Беше миг!
Но, те живях....
* * *
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me