* * *

Мъката си вплетох в пергамент,

от сЪлзите си думи наредих,

прибавих най - жестокия момент,

облякох го в прекрасен стих...

Подчертах със болка редовете,

за да звучат по - истинкси и... цели,

да давят с мириса на... цете,

раните във мен неоздравели...

Замесих аз терзания със вяра,

добавих най - изстрадания зов,

подписах твойта изневяра,

с едничката за мен любов...

Изпратих ти писмо от вопли,

и свих се в себе си по здрач,

очите ми - безкрайно топли

някога... Сега - бръснач!...

Уж чакам те все още да ми "пишеш",

да ми върнеш някой ред,

а в сърцето ми усещам те да дишаш

и с всеки ден съм, все по - блед...

Дори и да не кажеш дума,

аз срещнах те - до теб вървях,

вървях ме миг, из прашни друми...

Да!... Беше миг!

Но, те живях....

* * *