Мои невидими музи,
кипите в кръвта ми,
сам съм - няма да ви стигна,
сляп ме водите в полята,
не е сигурно къде ще стъпя,
нито колко ще ходя и търся,
как улавяте стиха ми
и пленявате духа ми,
вий даряващи наслада,
в тази сутринна прохлада
без насита сте за чувства,
аз със вас се утолявам,
но вий със мене не.
Оставете ме намира,
да почина и да си отдъхна
за пътя, който ни разделя.