Ти дойде

Огън в мен угасна!

Само тихичко гори

как вече не боли!

Гоних те със детските си стъпки

Търсих те като изгубен амулет

Преживявах всички мои тръпки

с истината, че те няма теб!

А ти сълзите тайничко събираш

във албума от кокореста тъга

Прелистваш спомени и сили не намираш

да се върнеш. Така и не успя!

Затова пък щастието поговори със съдбата

Обясни накратко как стоят нещата.

Че майката си ти, ние - децата

Че няма място за отплата.

Ах, колко хубава е тази дума "мамо"

когато в твоя образ я обличам

Мамо, искам да ти кажа само

родила си ни за да се обичаме!