Нощта е сляпа.
Гледа ме през шест диоптъра-
по един за всеки шанс,
за всяка чаша
и се крие зад ъглите, за да плаче.
Вместо мен.
Защото нямам време,
нито имам ъгъл.
Само спомена за вчера,
в плен на на шест диоптъра
небе.