Доброто и злото

(първа част)

Нека да започна така – кое според вас е добро и кое зло?

Ако попитаме едно малко дете какво е добро и какво е лошо, то веднага може да ни даде отговор на нещата по своя наивен и детски начин. За едно дете лошото е това, което са му казали да не прави – да не плюе в саксията, да не си чупи играчките и да не се бие със братчето си и сестричето си. Доброто за него са – да си послушен и да правиш неща за които мама и тате ще те похвалят.

Това е при децата, но в света на възрастните злото и доброто се размиват като понятия. Нека само да уточним, че няма конкретно действие или бездействие, което да наречем добро, или зло. За едни доброто е лошо за други и обратното. Веднага давам пример за да не бъда упрекнат за това което казвам, от по младите и не опитни. Доброто за един крадец(автоджамбазин), е да открадне един автомобил от съседната улица и да го продаде на части. С парите той ще нахрани бедното си семейство и ще осигури някакво бъдеще на децата си! Злото е за собственика на лекия автомобил. В случая горкия човек се е трудил ден и нощ, за да спести пари за него, за да може да се предвижва свободно в града. Нека да застанем по средата и да се поставим и на двамата на мястото. За крадеца това е само временно решение на проблемите му. Той не е имал възможност да учи да се образова и да си намери стабилна работа и да изхранва семейството си. Може би неговите родители са нямали възможност да го образоват и да му дадат някакъв старт в живота. Онзи дето си е взел превозното средство от друга страна е имал тази възможност, имал е и възможността да си позволи дари и това, което значи , че неговите родители са го насочили и са имали шанса той да се ориентира добре в живота. Ето какво ние казваме добре. Казваме добре, на постъпките който правят човек благороден, човек който има, който притежава и увеличава това притежание, не зависимо, дали това са познания, финанси, деца, или каквото и да е.

Защо всички наричаме аутсадерите лоши?

Човек изпаднал на дъното на обществото бива винаги обречен от същото това да бъде лош и зъл. А добре какво са тогава добрите хора. Тези на върха. Е те пак са зли, ако питате мен. И на края какво се получава, че цялото ни общество е изградено от злодей, всеки един е злодей за другия.

Да уважаеми читатели, всички сме злодей малко или много. На последния ми рожден ден един от най- добрите ми приятели каза един виц, който си е живата истина. „Шест дена работя и все правя злини, а на седмия си почивам и правя добро”. Смисълът е там, че човек не прави злини само когато е сам и няма никого около него. Но мога да ви уверя, че дори и тогава човек прави злини.

Защо се смееш на чуждото нещастие нещастнико?

Веднъж приятелката ми каза, „защо се смееш на чуждото нещастие”. Замислих се! Ами на каквото и да се засмея то ще е нечие нещастие. Винаги се смеем на човешките грешки, а те са нещастие, за този който ги е направил. И какво се оказва? Май пак всички сме зли, защото няма човек който не се смее на другите хора(освен АЛФ, той се смее на себе си, но пък и той не е човек). Така, че в нашия дълбоко деградиращ свят, по скоро общество, доброто и злото са размити понятия, няма добро и зло. За единия изневярата е болка и страдание, но за този който изневерява не е така. Ето пак две страни на монетата. Всичко зависи от ъгъла в който заставаш и светлината която гледаш. Веднъж тя е синя, а другия път е червена. Или както казва Айнщайн „Всичко е относително”.

С други думи, целият наш свят е размит от понятия.Философията на човек не трябва да се гради върху това, дали с това което прави, ще допринесе добро за някой или за себе си, а трябва да се гради върху самата личност, защото само тя е важната. С други думи уважаеми читатели, вървете по пътя си и не пречете и на останалите да вървят, дали ще сте зли, или добри, дали ще ви харесат или ще ви мразят, това няма никакво значение, важното е да постигнете вътрешна свобода, мир и благоденствие. Не казвайте че някой ви пречи, не казвайте, че сте зависими от едно или друго нещо, просто бъдете себе си и се радвайте, че живеете, защото това е най – голямата благодат.