На него любим цвят беше зеленото.
А ти очите ми гледаше до забрава.
Някъде между споделено-несподеленото
него припомнях си, а тебе забравях...
Неуспешно!

Изпадам в състояние на обичане.
А все ми се струва нереално.
И започва се дълго, безцелно отричане,
че е нещо повече от нормално.
Неуспешно!

Към него, към тебе, към всеки, който ме очаква,
към тъгата, съдържаща в себе си любовта,
към всяко чувство, което ме разплаква,
ще се притеглям безкрайно...
Докато стигна и разбера,
че нищо не е било случайно.

На него любимо му беше... (нещо си в мен),
на тебе любима ти бях...
И всичко на мястото си беше,
но да се интересувам от всичко... спрях.

И днес се чудя мога ли да обичам.
Изпадам в състояние вътрешно питане.
Във всяко кътче на душата си надничам,
с надежда да намеря заряд за обичане.
(Неуспешно)

Който ще разпали всичко
и отново ще се чудя между теб и него.
Който ще гори първично,
все едно гори за първи път и за последно.