Доверието е вяра на човек в човека,

една своеобразна духовна пътека,

изтъкана от нашите чувства, мисли и действия,

понякога дори с чужди въздействия.

Тази пътека всеки от нас сам извървява,

сам по нея се губи, сам се спасява.

Доверието е многолико - то е любов и надежда,

към щастието с лекота ни отвежда,

с оптимизъм и вяра ни дарява,

сами не ни оставя.

Доверието сигурност означава,

един с друг ни то приобщава.

Чуто, видяно,

усетено, преживяно -

всичко в доверие се превръща

и като доверие, към нас то се връща.

Непрестанно ние се доверяваме,

с това доброволно душите си даваме -

на човека до нас

или на самите нас.

Доверието се гради с години наред!

Имаш ли го - с вяра ти крачиш напред.

Загубиш ли в човека доверието,

затънеш ли в безверието,

неусетно униваш

и духовно загиваш!

Доверието е като врата, до вчера отворена,

но внезапно тя става безвъзвратно затворена,

ако духовната пътека се прекъсне,

когато някой отрова в сърцето ти пръсне.

Ако доверието си загубим

ще допуснем сами да се погубим.

Безверието до духовен ад ме довежда,

а там няма надежда,

че доверието може само да се възвърне,

че може някога друг да ми го върне.

О, колко боли когато загубиш доверие!

О, колко трудно се живее в безверие!

Човешката природа е притворна,

но когато личността е отговорна

тя ще се погрижи за духовната си пътека -

за доверието на човек към човека!

Не зная дали светът се бои от безверие,

но съм убедена, че светът оцелява с доверие!