Пред къщи дървото в лилаво цъфти,

на рокля прилича короната странна

прегръщам го силно, притварям очи

сама се превръщам в лилаво уханна.

Листата му шепнат и пеят без звук,

в очите ти аз съм принцеса от камък

истории вълшебни са ставали тук

дървото лилаво превръща се в замък.

И каменна песен безгласно звучи,

пригласят ни тихо щурци позаспали

дано се събудиш от думите ти,

но вече не вярвам, едва ли...

Пак не дочуваш нощния ни зов,

не разговаряш с птици и цветя,

сега ти давам късче от душата си,

но чува ли ми някой песента?

Под старото дърво рисувано в лилаво,

полегна даже буйната трева

защото само сенки се надбягват

и полудяват от лилавата роса...