Пред къщи дървото в лилаво цъфти,
на рокля прилича короната странна
прегръщам го силно, притварям очи
сама се превръщам в лилаво уханна.
Листата му шепнат и пеят без звук,
в очите ти аз съм принцеса от камък
истории вълшебни са ставали тук
дървото лилаво превръща се в замък.
И каменна песен безгласно звучи,
пригласят ни тихо щурци позаспали
дано се събудиш от думите ти,
но вече не вярвам, едва ли...
Пак не дочуваш нощния ни зов,
не разговаряш с птици и цветя,
сега ти давам късче от душата си,
но чува ли ми някой песента?
Под старото дърво рисувано в лилаво,
полегна даже буйната трева
защото само сенки се надбягват
и полудяват от лилавата роса...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me