‘Свободна зона\' - пише на табелата,
Стилажите със скъпи парфюми,
Лицата на туристите - засмените
Повтарящи... едни и същи думи...
Бях там за миг,
Пътуващ е светът,
не аз...
... Последва път. Животът ми е ‘куфар\'
Напълнен със разхвърляните грешки,
Но ето днеска дръжката се счупи,
Защото всички ‘куфари\' - са тежки!
Загледах се в минаващите хора
С опънати лица - от страхове.
Летището - кутия на Пандора
Събрала всички земни грехове...
И ‘куфара\' - изглеждаше мъничък...
Аз бутам го - от както съм роден
Дали не бях затворил, тама всичко
Което пазех дълго вътре в мен..?
Загледах се, във счупената дръжка,
Във двете малки, жълти колела,
Забутах пак животът, който всъщност
Изобщо не вървеше по вода...
Последва път. Минаващите хора,
Държаха свойте ‘куфари\', с ръце.
Летището... - кутия на Пандора
И всеки носи, свойте грехове...
... Бях там за миг,
Пътуваше светът,
.... не аз...
И куфари от плът
... вървяха
С личния багаж...!