‘Свободна зона\' - пише на табелата,

Стилажите със скъпи парфюми,

Лицата на туристите - засмените

Повтарящи... едни и същи думи...



Бях там за миг,

Пътуващ е светът,

не аз...





... Последва път. Животът ми е ‘куфар\'

Напълнен със разхвърляните грешки,

Но ето днеска дръжката се счупи,

Защото всички ‘куфари\' - са тежки!



Загледах се в минаващите хора

С опънати лица - от страхове.

Летището - кутия на Пандора

Събрала всички земни грехове...



И ‘куфара\' - изглеждаше мъничък...

Аз бутам го - от както съм роден

Дали не бях затворил, тама всичко

Което пазех дълго вътре в мен..?



Загледах се, във счупената дръжка,

Във двете малки, жълти колела,

Забутах пак животът, който всъщност

Изобщо не вървеше по вода...



Последва път. Минаващите хора,

Държаха свойте ‘куфари\', с ръце.

Летището... - кутия на Пандора

И всеки носи, свойте грехове...





... Бях там за миг,

Пътуваше светът,

.... не аз...

И куфари от плът

... вървяха

С личния багаж...!