Сънят бил от дявола.

Затова ли тъй просто -

в сънищата ми си Ти?

В дива, изпепеляваща прегръдка - двамата

над пропаст с огнена лава, кънтим...

Сънувам те...

Аз моля - не чуваш!

Аз викам - напразно!

Сънувам те...

В един измислен свят...

Как ще ти кажа? В кой сън?

В кой ден -

че с кръстни мъки сама се наказах.

А ти - столения вече -

простен!

Сънувам...