Не се страхувам аз от нищо вече.
През ада минах, ала все пак оцелях.
Животът беше мой суров учител,
но аз урока си научих и разбрах.

Недей да вярваш - в никого и в нищо!
Тогава няма начин да те наранят.
Не ще ти вземат нещо, дето нямаш,
ни ще разбият уредения ти свят.

Недей обича - никого и нищо!
Не оковавай сам с вериги своята душа.
С фалшива обич ще приемат любовта ти
и след това ще ти забият нож в гърба.

До днес живях в щастливо неведение
и вярвах сляпо в любовта и верността.
Какво наивно и опасно заблуждение -
да сметнеш за реалност някаква мечта!

Животът беше мой суров учител
и аз урока си научих и разбрах:
Не вярвам! Не обичам! Не мечтая!
Но жива ли съм?... Сякаш не живях.