* * *
С китайски клечици хващаш зведи,
редиш ги в чиния от черен опал,
плаче луната, както преди,
когато я грабиш без какпчица жал.
Аз не искам поднос от звезди,
аз не искам сияния в синьо
да оставям в душите им дневни бразди
и луната в небето да ме проклина...
Не копнея за оня блясък небесен
макар и взет да е той от нощта
искам само твоят огън телесен
който гори във твойта душа...
Толкова просто е, искам сърцето ти,
като онова, което аз ти дарих
и тогава звездите... в небето ти,
ще бъдат за мен, най-прекрасният стих.
Остави тези клечки китайски,
те и без друго звезите не парят
дай ми очите си - погледът райски,
сбери ги със моите - там да догарят...
Ела до мен, легни на тревата,
за хладни звезди не излизай на лов,
те са красиви, но... не сгряват душата,
искам всецялата... твоя любов...
* * *
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me