Тече животът,
се променя
и във вечността дори
взривове стават,
едни изчезват,
нови се раждат...

Хайде да не говорим
\"завинаги\" - \"за вечността\",
само времето
безкрая стига.

Да спрем в мига,
тук и сега,
да го обладаем,
да вкусим сладостта,
да не спомняме си
за него с нега.