Безсънна нощта е когато
е дълга във края на лято.
Над мене дойде светлината,
и мрак безтегловен угаси
горящата мене тъга...
---------------------------------------------
Със този свят, защо да разговарям?
---------------------------------------------
Поряза ме Луната с своя блясък
В зеницата ми капна тъмнина.
Посвирват пак щурците по перваза
И вълци вият в моята душа...
Във стаята е непрогледно тъмно.
Прозорецът – облепен със светулки.
В главата ми, небрежно се обърна
Таванът... – спуснал ледени висулки.
Аз връщах се назад – през вековете,
Летях връз птици с четири крила.
Опитвах се да видя Боговете,
Но зърнах само... смърт и тъмнина.
Във вените на страшната съдба
Оголваха се минали картини
Войни, убийства, викове, мъгла
Не даваха кръвта ми, да застине.
Опулил се - невярващ, онемял
Се кръстих, че това не е реално,
А в книгите... дори не бях съзрял
Частица от това... И стана жално...
Това ли сме? – убийци и лъжци,
Манипулатори и политици,
Безскруполни войници и крадци,
Мошенници, шпиони, еретици...
Оратори, мизерници, плебей,
Измамници, сектисти, мафиоти,
Страхливци, окупатори, злодей,
Диктатури, глупаци и идиоти...
Поряза ме Луната... и видях
В зеницата ми истината свети,
Но после падна мрак... и осъзнах,
Че този свят не беше за поети...
Във стаята е непрогледен мрак.
Прозореца светулките угаси
А белега зарастна като знак,
Изписан на обратно, по оста си!
.......................................................
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me