Искам до тебе уморено да притихна,
в твойта неуморна споменност и хубост,
меко, разтопяващо да се усмихна,
със видения, желания до лудост.

Искам с тебе да припичам старо чувство,
с твойта лунна изхабена външност
и безсънно отразена в мен изкусно,
като вечен допир, светлина и смътност.

Искам и в съня ти да потъна в облак -
в твоята артерия без страх пулсиращ,
с огъня, разпалил спомена без болка,
спомена без багри, с дъх неспиращ,
ехо... още, още...