на спомени, изникнали внезапно,

разкъсва вятър чувства остарели,

(боли, когато с ноктите си дращи).

Лицето ми е младо, много младо,

в ръцете ми събрани са мечтите,

закърпен плащ от мрак пред мен се дави,

във бялото пространство на луните.

Косите ми са дълги като зима,

очите ми са пълни с тишината,

подреждам в кръг живота си невидим

закотвена във него безвъзвратно.

Летят години, пълни с празнотата,

на времето, отказало да диша,

а въздуха на вечност и забрава,

ме връща в мен. Когато си отивам.