Като есенно дърво останах,обрулена от живота - тъй суров!Където и да съм , на този свят самотна,ще гния, (като есенни листа)закътана във някой ъгъл на срутена врата.` Как минават забързаните хорапонесени от радост и тъга...Че кой, познава мъката съседска- да може и да те изправи на "крака"!` Аз знам, че сам човек се бори за живота...Пада, лази, изправя се и пак в калта!Ръка подава и моли се, за истина една.` Сега когато, седнала съм, на ръба на с клонаи връщам като на кино - лентата назад животът ми - не е комичен,а драма! Сценаристът - това съм аз!`Всичко си отива,младост, радост и деца...На пътя - като раздрънкана каруца,ще ни разглобяват махленските деца...` Дали пътечка ще оставя, след себе си - на този свят и край пътните дървета,да шепнат името ми пак! ` "Една жена" е минала от тука,поливала тревата със сълзитя брала от прашеца на цветята,но не е открила - живата вода! `И като листопад на есен - ще гние,закътана във някой ъгъл на срутена врата!`````````````````````````````````````````26/07/2008/Lina