uFeel.me
На пътя - като раздрънкана каруца,
Автор: linapaint,  26 юли 2008 г. в 16:25 ч.
прочити: 647
Като есенно дърво останах,
обрулена от живота - тъй суров!
Където и да съм , на този свят самотна,
ще гния, (като есенни листа)
закътана във някой ъгъл на срутена врата.
`
Как минават забързаните хора
понесени от радост и тъга...
Че кой, познава мъката съседска
- да може и да те изправи на "крака"!
`
Аз знам,
че сам човек се бори за живота...
Пада, лази, изправя се и пак в калта!
Ръка подава и моли се, за истина една.
`
Сега когато, седнала съм, на ръба на с клона
и връщам като на кино - лентата назад
животът ми - не е комичен,
а драма! Сценаристът - това съм аз!
`
Всичко си отива,
младост, радост и деца...
На пътя - като раздрънкана каруца,
ще ни разглобяват махленските деца...
`
Дали пътечка ще оставя,
след себе си - на този свят
и край пътните дървета,
да шепнат името ми пак!
`
"Една жена" е минала от тука,
поливала тревата със сълзи
тя брала от прашеца на цветята,
но не е открила - живата вода!
`
И като листопад на есен - ще гние,
закътана във някой ъгъл на срутена врата!
`````````````````````````````````````````
26/07/2008/Lina

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me