Нестинарка в огъня танцува!

Нестинарка Бога призовава!

И сърцето й в екстаз бушува,

врекла се на бялата жарава...

И нощта пред нея занемява...

Сепната от бялата й дреха!

А в коси до гъста разпиляла -

скрила се е лунната пътека!

Гледам с радост, как нозете боси

се целуват с въглени горещи!

И ръцете, с колко нежност носят -

таз Икона със Светите мощи!

Нестинарко, дивна самодива -

дъщеря на огнената лава!

Ти отпиваш, като тежко вино -

врекла се на тихата жарава!!!