Сега аз имам двете ти ръце.

И мисля си - това е много, много...

С какво съм ги заслужила, не знам.

Но те са цялата Вселена.

И всеки ден потъвам в нея, в нея...

Изгубвам се. Не ме търси!

Така е. Така е по-добре -

да се забравя.

Отпусната, от болки натежала,

в прегръдката ти звездна

да заспя.

Погледай ме! Сега съм хубава.

Защото ти правиш с мене чудеса.

Сънувам - една омайна,

приказна гора.

За теб най-хубавото цвете

от там ще донеса.