Сега аз имам двете ти ръце.
И мисля си - това е много, много...
С какво съм ги заслужила, не знам.
Но те са цялата Вселена.
И всеки ден потъвам в нея, в нея...
Изгубвам се. Не ме търси!
Така е. Така е по-добре -
да се забравя.
Отпусната, от болки натежала,
в прегръдката ти звездна
да заспя.
Погледай ме! Сега съм хубава.
Защото ти правиш с мене чудеса.
Сънувам - една омайна,
приказна гора.
За теб най-хубавото цвете
от там ще донеса.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me