Oставих те там , сред пустошта,
плачещ, ближещ раните си.
Братко мой, тя си отиде,
обичаш я,но помни -
любовта не е сред едни очи,
истинско беше, но в миналото остана,
красиво беше, но сърце не ти остана-
тя го открадна.
Болката те изпепелява,
самотата те прегръща,
но надеждата остава...
Плачи до изтощение, a след това заспи
и нека тя остане само в спомени.
Всичко свърши, нея я няма,раната е голяма,
но животът и след нея продължава...
Сладка отрова е любовта.
Всеки е пил и ще пие от нея.