Времето неусетно се изнизваше,
а покрай нас, някой откриваше любовта.
Мечтите ни неочаквано заспиваха,
а нечии други се превръщаха в реалност.

Обичах, споделях надежди и усмивки,
докосвах с нежност и спотаена страст.
Копнеех за изпепеляващи любов,
но не бях разбрана.

Някой все искаше да ми даде безкрайната си
и пълна с всеотдайност любов-жарава.
Някой предлагаше ми, но аз бягах от нея
и продължавах да летя към теб.

Понякога душите ни се срещаха в съня
и разговаряха за нас в реалния живот.
В поредната си среща решиха да сложат край,
но на раздяла прошепнаха си нещо.

И така, до онзи миг преди години,
когато очите ни се срещнаха за първи път.
Когато душите ни откриха се в реалността,
а сърцата ни обичат се неспирно от тогава.