Още се искаме. До болка. До полудяване.
И крещи страшно душата.
Но защо двамата с теб настояваме
да погубим между нас красотата?...
Още искам аз в хладната утрин
горещо да ти сервирам кафето.
А после с целувки от разтопен шоколад
за разсънване да галя лицето ти...
С теб да се будя и с теб да заспивам
в копринено гладката вечер.
А ти да ме гледаш с очите си нежно,
да ме гледаш - от тебе съблечена...
Пак да плъзнеш ръка по седефената ми кожа,
после с длан да отметнеш косите ми
и в леглото от горски цветя ароматни
да броиш пак звездите в очите ми.
Не затръшвай със сила вратата
на горчивите премълчани истини!
Виж как на небето бледа луната
изгаря в пороя на нашите спомени.
Ще простим. Яростта ще премине.
Прегръдката, знаем, всичко лекува...
И отново с любов ще се гледат
два чифта очи - кафяви и сини...