Протягаха във тъмното ръце

Очите ми - да хванат светлината,

В душата ми е дъно, на море

Запазило от два различни свята...

 

Когато ти говорих, за любов

Вълни отвътре, в мен се преобръщат

А пясъкът, шептеше под надслов:

че ‘Чувствата, неканени се връщат!\'

 

Когато ти говорих, за тъга,

За бурята, която в мен върлува

Аз чувствах как и твоята ръка

Потрепва с мен... А, значи се страхува?

 

Протягайки във тъмното ръце

Към любовта... или пък към тъгата

На сляпо, чаках нечие сърце

Да избере... от два различни свята!