Протягаха във тъмното ръце
Очите ми - да хванат светлината,
В душата ми е дъно, на море
Запазило от два различни свята...
Когато ти говорих, за любов
Вълни отвътре, в мен се преобръщат
А пясъкът, шептеше под надслов:
че ‘Чувствата, неканени се връщат!\'
Когато ти говорих, за тъга,
За бурята, която в мен върлува
Аз чувствах как и твоята ръка
Потрепва с мен... А, значи се страхува?
Протягайки във тъмното ръце
Към любовта... или пък към тъгата
На сляпо, чаках нечие сърце
Да избере... от два различни свята!