„...Сърце, сърце,

ти за всичко си едно..”

Любовта ни лъжа ли е била?

Всички чувства в прахта – поругани?

Или просто това е сълза,

Че болят ни още тези рани.

Знай, каквото и да стане,

даже крилата да свия,

ярък спомен ще остане,

по нещо в сърцата ще скрием.

По пътеката към светлината

Двамата ще изгорим:

И да има виновни, вината

ще изчезне като дим.

Не, моля, не ме натъжавай!

Само ти ми остана в сърце,

едно за всичко. Заслужаваш

да литнем към лазурното небе.

И поглеждам слънцето в очите,

после теб и... за нищо не питам.