Не чувстваш ли,
че вече прекаляваш.
За трети път
безскрупулно ме лъжеш
и все ме гледаш
във очите.
Не знам... дали...
ще съжаляваш.
Въпросите... във
мен са скрити.
Магьоснико,
не съм от тия,
които всичко имат
и тънат във разкош..
... и картите си
никога не крия,
та ако ще
и да съм
„без коз”.
Добре разбираш,
че не мога
до дъното
със теб да стигна,
от щедра чаша
даже да отпия.
Но продължаваш
да ме провокираш...
На три пъти
намигам ти,
а после, зная,
неповикан идва краят.

02.12.2006г.