Ескалира нещо между гърдите ми
и надига се, сякаш ще проходи.
Там... зараждат се мечтите ми
и болка често, често... броди.

Неспокойни ритми, цигански даже
танцуват в душата ми - дансинг.
После... каквото и да се окаже
пак от делника си ще направя празник!

Не отказвам един тъжен блус,
тогава, когато дансингът е пуст.
Защото... тишината ми е музика,
а самотата дежурна рубрика.

Когато угаснат светлините
и прах от тъга посипе очите,
малко темпото ще забавя,
но да вървя не ще забравя...

А щом посоката сочи надолу
и издишам чувствата стари,
жадно ще поема въздух отново
за сънища розови и страшни кошмари!