Прескача счупените тротоарни плочки.

Говори си сама. И се учудва,

че никой срещу нея не започва

с въпросите ú диалог... Не ги ли чуват?

А те напират, толкова са много.

И със камшици бият същността ú.

Объркват се "преди"и "после"

в нелепата игра на лудостта ú...

Косите ú - безцветни от немилване.

Неподходящи дрехи за сезона.

С нескопосния опит за гримиране

прилича на един разплакан клоун...

Уплахата рисува във очите ú

омраза, недоверие и пошлост.

Като подгонен от ловците дивеч

все търси скрито място за живота си...

Сред присмеха провира се неловка.

Ръцете си размахва като нÒжове

От въздуха отсича територия,

в която не допуска чужди погледи.

А само рожбите на умствената немощ

и споменът за дом, и за целувката,

с която майка ú със всяко "Лека нощ"

строеше замък за предпазване от уроки...