Аз искам нещо да създам,

дори да бъде просто песен,

но то да носи моя плам

и моя свят в мечтите ми унесен.

На тебе аз ще посветя

и моя стих, и мойта песен,

в сърцето ти аз вечно да горя,

в душата ти да няма плесен.

Нали ще помниш моя смях,

ръцете ми, които те докосват?

Недей забравя, че до тебе бях!

Не бива спомените тъй да се прахосват!

И не забравяй мойто име,

макар да няма в него топлота -

понякога е слънчево и зиме

и от снега се ражда красота.

Аз искам нещо да създам

и краят ми да не е лесен.

А нашата любов е плам,

но също е и нежна песен.