Може би случайно аз те срещнах.
Може би случайно в твоите очи погледнах.
Може би случайно в тях необятното небе видях.
Може би случайно в тях ярките звезди съзрях.
Може би случайно в тях и океан дълбок открих.
В тях за миг видях и себе си,
търсещ път към твоето сърце.

Но само се усмихна ти и продължи, а
Аз останах сам, със спомена
за твойте прекрасни очи.
Там останаха моите мечти, да се реят
в необятното небе.
Там остана душата ми между ярките звезди.
Там потъна и сърцето ми в океана от разбити мечти.

Там остана и част от мен, завинаги.