Ти беше мойта болест нелечима,

агония последните ни нощи...

Завинаги от тебе си отивам,

а ти в това дори не вярваш още!?

И мъките и раните си взимам,

за теб да бъде лека свободата...

Завинаги от тебе си отивам,

оставям си единствено душата.

Ни вест... ни лоша дума ще дочуеш,

и няма да ме видиш да заплача,

нявярно няма никога да чуеш,

за жертвата простила на палача.

Завинаги от тебе си отивам...