Простих дори и непростимите неща,

обидите запратих дълбоко във душата,

сега съм вече силната жена,

макар при мен да дойде пак тъгата.

За жалост път към тебе не открих,

сама се скитам по земята,

и всяка болка в стих пресътворих -

така лекувам си душата.

Сбогувах се със теб и с любовта си,

сбогувах се със всеки хубав миг,

оставих даже и мечтите си

с болезнен и раздиращ вик...

Живота мой във стихове описах -

макар и неумели,

но спирам с тях до тук,

не искам вече срещи и раздели,

ни ласки, ни любов от някой друг.