Ще минат месеци, а може би години.
Дали ще се запомним ний със теб?
След мигове вълшебни и така красиви,
как станахме един към друг от лед!
Очите ни, те вече се забравиха.
Сърцата изгоряха, но остана белег в тях.
Душите ни от мъка се опариха.
Остана пепел и един лъжовен прах!
Мечтите ни, те вече се погубиха!
Лъжите смачкаха ги. Няма вече.
И аз и ти отдавна се сбогувахме.
Нежностите отлетяха надалече!
Различни сме. Потънали във мрак.
Чужди сме. Познаваме ли се със теб?
Нараняваме се пак и пак, и пак.
Така ще бъде за напред...
Душите ни са вече непознати.
Разлюбени, до болка натъжени!
И щом мираж била е любовта ни,
oт тук нататък нека бъдем разделени...