Ще изпълзя от болната утроба
на столичния нощен водевил.
По кожата ми лудо ще се стича
неонов водопад безстрастна злоба.
Студено безразличен, но със стил,
с душата на поредното момиче
безсмислен флирт по навик ще започна.
Забавно ще ми бъде да размажа
в прегръдката от пръстени вербални
илюзията за нещо непорочно...
Единствено боклукът по паважа
ще прояви съчувствие реално.