Късче стъкло...
Стиснати пръсти от злоба.
Продажен живот.
Знаеш ли...
вече просто... не мога.
Процес на деград...
и...
ра...
не.
Бройка в миманса.
Засилващ се глад.
Маска...,
уиски...,
помия.
Ега си!
И отново - вираж.
Скоростта е
направо инфарктна.
Коридор,
пилотаж -
висша класа.
Животът - на карта.
Глътка въздух... Нечист.
Пеперудите повяхват нощем.
Капка кръв върху лист.
Подпиши се,
с кръвта ми, Мефисто.
Искам още.
Искам всичко сега.
Ця...
ла
веч...
ност
го чакам.
Уморих се до смърт.
Ти живял ли си,
красто,
в клоака?!
И когато не псувам,
слушам музика -
Шуберт, Вивалди.
Ако пия - до труп...
Да забравя,
че живота е чалга -
някак евтин и сив,
и фалшивото лъскаво дрънка.
Поредна лъжа
за глътка истина
вяло ме врънка.
И парчета стъкло
от строшената чаша
във шепа...
Кървящо месо.
А наместо сърцето ми -
пепел.
Онзи горе сгреши,
но не ще
да...
си...
го...
признае.
От пръстта става кал -
това и вчерашно лапе
го знае...,
но не става човек
и човекът от кал
жалък май е.
Дъжд проливен и виж-
във канавката
всичко изтича.
Плът и кръв,
пълна скръб.
Ех, на нищо това
не прилича.
Почернява небето,
когато иконите плачат.
Секунда..., антракт...,
бездарни пиеси...,
играчи.
Ако точката сложиш,
извън гробището
ще те заровят,
без поп и без шанс
да се върнеш със Господ
отново.
Но на кой ли му пука?!
Хайде, давай,
танцувай, сомбреро,
че животът е бик,
щеш не щеш
те превръща в тореро.
И или ще убиеш
или си събирай червата.
Аура..., ореол.
Сценична кантата...
Апасионато.